Сред сребро събирам счупени стъкла...
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя.
Стъклата в шепите си вдигам,
със сълзи ги тихо аз обливам.
В сърцето си забивам ги силно -
кръв, сребро и сълзи сляха се в едно.
Образува се ново стъкло - сребърно,
прелестно, но пак наполовина счупено.
Другата част трябва Ти да направиш! ...