грее ли милувка
лека като полъх
нима от ласка
на огън
не лумва пожар
стига ли обич
мъничка капка
само с глътка
жажда утолява ли се
аз приех
стига ли целувка
вместо хапка
с един залък само
да се заситя
съумях
вземам усмивка – сребърна нишка
на нея увисвам
мечтите си вплитам
ставам ефирно бяла
и звездите достигам
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
