Среднощ е!
Среднощ e!
Пак е късна нощ
и очи не мога да затворя.
Нима съм толкоз лош,
та не зная що да сторя?
Да нахраня хорските уста
не ще смогна пак, нали?
Не съм затворник на сластта,
а само сърцето ме боли!
Хората, за които аз се вричам,
ме хулят всеки ден.
Затуй, че само теб обичам
и ден и нощ съм притеснен.
Дано любовта ни да запазиш
от долнопробни хорски клевети.
И дано не ме намразиш,
от туй най-много ще ме заболи.
За любовта ни чиста ще се боря.
Ще я закътам в своето сърце.
На теб нищо лошо не ще да сторя,
докато насън аз виждам твоето лице!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
