stenli499 (Станислава)
291 2629
Sep 22, 2010, 10:01 PM

Среща 

  Poetry » Love
736 1 9

Идваш изтупан, с ръб на ръкава –
страхотно глади жена ти!

Безупречно бял до мене заставаш,

избягваме среща с познати.

 

Гледам те тихо – очите ти празни,

както и, впрочем, сърцето.

А моето скача и само ме дразни –

ще го вържа за стола в кафето.

 

Мълчаливи сме! Нещо търсиме в чашите,

дращейки дъното нервно с лъжичката.

Упорито си мислим, че с прибора прашен

ще намерим на нашето щастие птичката.

 

Вкъщи ни чакат твойта и моят,

а ние убиваме време-ирония.

Какъв дъжд! Дали да не тръгна с пороя

и да спра със замах тази своя агония?

 

Но не! Утре с тебе имаме среща,

с нови лъжи в откраднати мигове.

А вечеря-мираж, с куп цветя и на свещи,

през стъклото нахално ми смига.

 

Хайде тръгвай! Аз съм в друга посока.

Над нас звездна нощ вече падна.

Утре ще бъда по-малко жестока

и за твойте целувки още по-жадна!

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??