Идваш изтупан, с ръб на ръкава –
страхотно глади жена ти!
Безупречно бял до мене заставаш,
избягваме среща с познати.
Гледам те тихо – очите ти празни,
както и, впрочем, сърцето.
А моето скача и само ме дразни –
ще го вържа за стола в кафето.
Мълчаливи сме! Нещо търсиме в чашите,
дращейки дъното нервно с лъжичката.
Упорито си мислим, че с прибора прашен
ще намерим на нашето щастие птичката. ...