Среща
Идваш изтупан, с ръб на ръкава –
страхотно глади жена ти!
Безупречно бял до мене заставаш,
избягваме среща с познати.
Гледам те тихо – очите ти празни,
както и, впрочем, сърцето.
А моето скача и само ме дразни –
ще го вържа за стола в кафето.
Мълчаливи сме! Нещо търсиме в чашите,
дращейки дъното нервно с лъжичката.
Упорито си мислим, че с прибора прашен
ще намерим на нашето щастие птичката.
Вкъщи ни чакат твойта и моят,
а ние убиваме време-ирония.
Какъв дъжд! Дали да не тръгна с пороя
и да спра със замах тази своя агония?
Но не! Утре с тебе имаме среща,
с нови лъжи в откраднати мигове.
А вечеря-мираж, с куп цветя и на свещи,
през стъклото нахално ми смига.
Хайде тръгвай! Аз съм в друга посока.
Над нас звездна нощ вече падна.
Утре ще бъда по-малко жестока
и за твойте целувки още по-жадна!
© Станислава All rights reserved.
