на Янка
Внезапна среща като в сън,
и колко кратък сън!
Усмивка, поглед, глас -- не съм
във самота навън.
Тез мигове от дълга нощ
ще бъдат в мен, прости --
в живота мой, добър и лош,
бе като птица ти,
видяна в синкав полумрак --
далеч, далеч лети...
За тебе ще си спомням пак
след много, много дни.
9 септември 1989 г.
гр. Силистра
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
