Oct 30, 2010, 10:45 PM

Среща на моста

  Poetry » Love
926 0 0

Макар и след толкова време,

отново да те видя пак успях,

показах зъбите си чрез усмивка –

колко само щастлив днес бях...

 

Очите ми отдалече те видяха,

сянка в бял цвят доближава,

сърцето разбра играта на съдбата –

любовта не на всеки се дава.

 

Срещата стана над реката – на моста,

мостът, който бреговете свързва,

прави път над отделящата ги река

и любовта завинаги той обвързва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...