Среща с хремавата луна
Аз подпрях с носле стъклото,
за да видя как луната
ще изгрее над дървото
с роклята си от позлата.
Като приказна царица
е с прекрасните си букли.
Всяка вечер за ръчица
хваща мен и двете кукли
и започва да разказва
как светът красив изглежда.
Днес защо ли закъснява?
Към небето все поглеждам.
Чудя се какво ли става,
ала скоро ще узная.
Баба ми се приближава.
– Лягай си, дете, накрая!
– Имам среща аз с луната,
чакам тука да я видя.
– Взех си с тебе аз белята,
тръгвай с мен да те завия!
– Ето я! Защо надута
тази вечер ми изглежда?
– Оооо, луната е прочута,
че харман си произвежда.
– Но какво ѝ има, бабо?
Хремава е тя, така ли?
Утре болничка и слаба
с охкане ще се търкаля.
– Не, харман не значи хрема.
Тя е днес с венец от слама.
Няма във това проблеми,
става само по-голяма
© Мария Панайотова All rights reserved.
