на Краси Рангелов
Отново сън споходи ме нечакан.
Един актьор в съня ми се яви.
Прожектори засветиха във мрака.
Сценична треска, спомени добри.
Очите му, по-сини от морето.
Усмивката му - слънчеви лъчи.
Усетих по туптежа на сърцето,
че живи са красивите мечти.
Не бе обикновен, а бе от тия
които Мелпомена бе избрала.
Магьосник в театралната магия, ...