Срещнали се ...
- Добра среща, Диано моме, поспри.
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви,
какво ново? Разказвай ми наред.
- Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина.
В същия ден за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.
- Поех по пътищата, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесното,
но поне за мене си научих нужното.
- Помъдрял те виждам, и посребрял,
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.
- А ти си все същата, хубава, бъбрива:
на уста думите редят се като синци.
Помня, на хорото - скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.
- Кога жив бате бе, побратими бяхте,
дохождаше във къщи, по седенките.
Помня как на шега с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките…
- За теб, Диано, всичко на шега ли бе?
Пък аз все те мислех, докато скитах.
На сън теб виждах, думах ти „либе”.
За теб говорех, как си все се питах.
- Не бе шега за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, времето си мина.
По волята на тейко и на мойто мале
за друг ме задомиха, преди година…
© Анета Саманлиева All rights reserved.
