Срещу бурята
Тези облаци бели,
опрели къдели
са декор на неземна любов.
Без да питат къде ли,
в душата са спрели
и за светлото тайнство са зов.
Може би е заблуда
и навярно съм луда.
На греха съм избраница аз.
От ума ми прокуден,
в мен тиктака учуден
на вълшебството живия глас.
А дали не сънувам,
щом в сърцето си чувам
побеснелия пулс на звезди?
Срещу бурята плувам
и така те жадувам,
че кръвта пасианси реди.
Тези облаци бели
ще са тайни постели
на една забранена любов.
След това онемели
и в пожар изгорели
ще сме пепел. Дали си готов?
7.10.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
