Apr 17, 2007, 11:55 AM

Стара любов

  Poetry
1.1K 0 6

Някой почука - отварям и виждам
една стара любов се връща далеч от годините,
една стара любов търси място в сърцето ми,
една стара любов отново обзема душата ми.

Късно е!
Тази стара любов е забравила
че вече съм друга - не толкова млада
и място в сърцето останало няма.

А тя на прага стои - притихнала чака,
за прошка се моли и се надява
да намери малко място в сърцето ми
и да бъде до края любовта на живота ми...


                                                    20.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...