Гледам снимката стара, ъглите подвити,
ти усмихваш се, мамо, и светят очите.
Своите буйни коси там в плитка си сплела,
като бисери греят зъбите ти бели.
Половин век - отлетели много години,
само мъка остана в очите ти сини.
Но всичките свои надежди, мечти,
на нас, децата си, безрезервно дари.
Сега си оттатък - далече, далече…
И вярвам, че леко и светло е вече –
без тъга и без старост, дори без сълзи,
като на снимката стара с подвити ъгли.