Старият щъркел
Самотен, стар и окуцял,
съвсем случайно го намерих.
Завих го с някакво одеало,
а после месеци треперих,
дали ще презимува здрав
в гаража, дето го пренесох.
Той кротък бе и благ по нрав.
Към мене се привърза лесно.
Щом зимата се извървя,
кокиче щом разцъфна в двора,
отворих пътната врата,
посочих слънцето, простора
и просто казах му: "Върви!
Те, твоите, са там в блатата.
Да, трябва да се разделим...
Отлитай! Там е свободата."
Загледан в птичите ята
отвърна щъркелът унесен:
"Не аз донесох пролетта,
а ти на мене я донесе."
Знам, всеки има своя миг
и всеки има своя полет.
В живота, кратък като вик,
бе най-щастливата ми пролет.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
