Старост

Sep 23, 2009, 1:22 PM

Poetry » White poetry

635 0 0

В парка градски,

там, под старото дърво,

самотен белобрад старец седи

и годините с броеница той брои.

Спомня си там своите години,

кога в разцвета на силите си,

под това величествено дърво

как на млада девойка галеше косите.

С целувки нежни

той обсипваше ù лицето,

и с ласки мъжки -

ù взе сърцето.

Тез години минаха...

Ах, старост... старост...

Как тогава трайни ни наляга,

но тогаз нам мъдрост ни се дава.

Please sign in with your account so you can comment and vote.