Старост

В парка градски,

там, под старото дърво,

самотен белобрад старец седи

и годините с броеница той брои.

Спомня си там своите години,

кога в разцвета на силите си,

под това величествено дърво

как на млада девойка галеше косите.

С целувки нежни

той обсипваше ù лицето,

и с ласки мъжки -

ù взе сърцето.

Тез години минаха...

Ах, старост... старост...

Как тогава трайни ни наляга,

но тогаз нам мъдрост ни се дава.