Казват, че вече не е със ума си -
нервна и сприхава, луда старица.
Рядко излиза дори от дома си...
Като на юг неотлитнала птица -
чака безропотно зимната дрямка
да разнесе снежна захар по вените.
А на стените надвиснали рамки
с хора, почти избеляли от времето.
Спомени прашни си трупа в лавица –
редом с тефтери, издраскани в рими.
Само годишно забърсва корица –
"Помен – със обич за тебе, любими!". ...