Ревяща буря във мозъка помита сетивата,
стаята пренася се във Ада,
вътрешна война настъпва.
Звезди в паркета не виждам да се отразяват,
промили ненавист правят кръвта ми катран.
Вкус на кисело, горчиво...
В цвят на кехлибар боядисва се стаята,
как мразя кехлибар!
Грамове злоба тежат,
заключени са райберите,
всички, без един…
Нокти на бордо в сърцето ми човъркат,
изтезания от стаята във Ада
бавно ме побъркват...
© Филип Филипов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
