Ревяща буря във мозъка помита сетивата,
стаята пренася се във Ада,
вътрешна война настъпва.
Звезди в паркета не виждам да се отразяват,
промили ненавист правят кръвта ми катран.
Вкус на кисело, горчиво...
В цвят на кехлибар боядисва се стаята,
как мразя кехлибар!
Грамове злоба тежат,
заключени са райберите,
всички, без един…
Нокти на бордо в сърцето ми човъркат,
изтезания от стаята във Ада
бавно ме побъркват...
© Филип Филипов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
