Jul 1, 2014, 9:45 PM

Стенания

Poetry » Other

553 0 1

тя е толкова
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди
какво ли намират
у тая Алиса

а тя (кралицата)
е сама до безкрай
ти си асо пика
подари ù спасение
проникни в нея
с тихите кинжали
на нощта

обичай я безмилостно
(и към себе си
пощада нямай сам)
защото са нищо
игрите на плътта
пред стенанията
на мисълта

обичай я безмилостно
и после без следа
преди да съмне
си върви с отлива
останеш ли
рискуваш да изгубиш
главата си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krchernev (Красимир Чернев)

Наистина -
какво ли намират
у тая Алиса
???
За нея никой не би изгубил главата си.

2014-07-02T09:41:51+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0