Jul 1, 2014, 9:45 PM

Стенания

  Poetry » Other
558 0 1



тя е толкова

уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди
какво ли намират
у тая Алиса

а тя (кралицата)
е сама до безкрай
ти си асо пика
 подари ù спасение
проникни в нея
с тихите кинжали
на нощта

обичай я безмилостно
(и към себе си
пощада нямай сам)
защото са нищо
игрите на плътта
пред стенанията
на мисълта

обичай я безмилостно
и после без следа
преди да съмне
си върви с отлива
останеш ли
рискуваш да изгубиш
главата си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина -
    какво ли намират
    у тая Алиса
    ???
    За нея никой не би изгубил главата си.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...