на Стенли
Отминал ден. Изгрев нов.
Аз къпя се в лъчи от радост.
Летя високо с твоята любов.
По топлите течения се нося.
Достигна ли морето - ще се рея
като една усмивка от щастлива среща,
като целувка топла ще се спра
на този бряг, на който те намерих.
Ще се загледам в тъмните вълни
твоя топъл поглед да намеря.
Открия ли го, ще замра -
бездомна своя остров да намеря.
Отминал ден. Намирам залез -
самотна пак оставам във небето.
© Лора Пеева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
