Стих от долната земя
От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен...
барутна същност, нежна песен, стожер...
сред хиляди: Не бива! и Не може!
Си спомних, че един и отреден,
животът ми ще мине като дъх,
а после, после – любил и не любил,
земя – три шепи, камъните груби,
край гроба ще обвие ласкав мъх.
А разумът ме стрелва с поглед кос.
Душата тръпне, грее пътят – светъл
последвай ме, посмееш ли, до гдето,
до горната земя намерим мост.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
