Feb 26, 2024, 5:14 PM

Стих от долната земя 

  Poetry » Love
256 2 10

От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.

Отровна почва, там не е за мен...
барутна същност, нежна песен, стожер...
сред хиляди: Не бива! и Не може!
Си спомних, че един и отреден,

животът ми ще мине като дъх,
а после, после – любил и не любил,
земя – три шепи, камъните груби,
край гроба ще обвие ласкав мъх.

А разумът ме стрелва с поглед кос.
Душата тръпне, грее пътят – светъл
последвай ме, посмееш ли, до гдето,
до горната земя намерим мост.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??