Стихиен мъж
СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти,
след благото парфюмче „Givenchi“, което ти си фъсна зад ушите,
за нашите измъчени души как стана Рай! – хотелската обител,
как кротичко ще ми се отдадеш – и с теб ще чезна в светла изнемога,
и как за теб ще пална в храма свещ, защото си за мен Жена от Бога.
И как ще стелна роклята ти клош – мъжът, от теб в стихиите отнесен.
Жената, със която всяка нощ замръквам – и осъмвам в стих и песен.
4 януарий 2024 г.
гр. Варна, 19, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
