Ще ме караш да се връщам
и наяве, и насън.
Ще те карам да ме пуснеш,
но ще ме държиш навън.
Ще те хвана за ръката,
ще стопя леда,
ще прекрача прага на вратата
и ще се изгубим някъде в нощта.
Ще си кажем, че се мразим,
с тежък глас и поглед пълен с плам.
И всички догми ще погазим,
без чувство за вина и срам.
© Litta All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
