Стихът ми-
нескопосан,
нешлифован,
неримуван,
но накъдрен
от емоции,
спотаени мисли
и желания,
раздира броните
и проправя
моите послания
към теб,
самата мен
и другите.
Дали ще се превърне
в бляскав диамант
или подритнат въглен,
това е само
избор на четящия.
Нищо лично -
просто химия!
Все пак е
въглеродна комбинация.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
