Ститат
Ститат
Кажи ми, помниш ли реката
и тихия ù нежен шум,
песента ù, слънцето, цветята
край ореха на онзи хълм?
Помниш ли разцъфналите рози,
карамфили, макове и крем?
Ден подобен бе на този -
влюбен, ала не съвсем.
Не помниш ли тревите, осладени
от ситни капчици роса,
мечтите ни сърцати, окрилени,
нозете боси, спусната коса...
Добре направи, че забрави,
ливадите са днес студени,
ароматът тайно изостави
градините неоплевени.
Реката съхне там сиротна,
листата жълти - орехът почина,
гората, оскърбена и самотна,
чака болестта ù да отмине.
Всеки спомен изостави -
планината, люлките, площада...
Добре направи, че забрави,
който помни, само страда.
© Фери All rights reserved.
