Сто метра до хоризонта
СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! –
и плувам гръб.
А сетне – кроул! –
към двеста-триста метра.
Обръщам – за почивка – в стил делфин.
Направо съм светкавица – есетра! –
в летеж към хоризонта светлосин.
Спасителят на плажа каза: – Браво!
Пич, – вика, – ти си просто Майкъл Фелпс!
Бих го заместил, и си мисля – с право! –
девойка щом в морето викне:
– Help!
В морето вдигнах своя магистрала! –
и всяка дупка знам я̀! – наизуст.
Но все така – далечен! – е финалът,
и гълтам въздух –
и спринтирам бруст.
Ако ме спипа някой ден Висконти,
за мене би направил страшен филм! –
аз цял живот летя към хоризонти,
отвъд които
никой не е бил.
Сол в гърлото! –
това е тъй прекрасно,
че повече – май? – няма накъде.
Все други – във море от мед и масло! –
се плакнеха пред мен – като в биде.
Аз плувам. И ще стигна най-накрая! –
това ще е мечтаният ми старт –
да изкрещя пред портите на Рая:
– Вампор! Вампор!
Или: – Булгар! Булгар!
© Валери Станков All rights reserved.
?