Излишни са думите, тежат,
онемяха дори и очите,
да целуваме вече е грях,
да се срещаме - още далече.
Почернели от болка тела
се прегърбиха без остатък,
сляпа беше дори и нощта,
оцеляла след поредния крясък.
И душата мълчи в полустих,
а ръцете ми - дяволски нежни,
тайно своя къделя предат -
да те стоплят, когато те срещна.
© Жулиета Великова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
