Страх
Дъждът не спира вън,
и вътре в мен вали.
Сълзи и тъжен стон
душата чак боли…
Кое ли първо почна:
дъжда или тъгата?
Игра, истина мрачна
в това е и бедата…
Тъгата лесно надделява
настанява се във мен.
Няма кой да ме спасява:
пътя вече е определен.
Усмивката ми се загуби,
скри се в мен… дълбоко.
Засипаха я думи-груби,
обидиха я тъй жестоко.
Ама и тя - страхливка -
така лесно се предаде,
а беше хубава усмивка:
на много радост даде.
Като другите, прикрита
сега със тях се сливам.
Гледам тъжна и сърдита,
търся се, не се откривам.
Навред намръщени лица,
а аз вървя, едно от тях…
Студени, каменни сърца:
живи-мъртви.Чувство-страх.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
