Sep 15, 2008, 7:35 AM

Страх – Не-страх

  Poetry » Love
2.4K 0 30
 

Страх - не-страх ще те обичам.

Дори и после да боли.

Не се бави! Срама събличай!

По кожа само остани

и силно притисни се в мене,

да вкуся дивната ти голота.

Недей загася! Нека гледат!

Очите любопитни през стъкла.

Да видят как света се ражда

от двама между четири стени.

Как гасиш телесната ми жажда

със свойте устни, длани и гърди.

 

Не се бави! Срама събличай!

С телата си нощта да осветим,

че без сърца, които се обичат

светът е просто немислим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преливат от чувства стиховете ти, поздрави!
  • Напомняш ми на някого....само че в много по-добър вариант страхотен виртуоз!!!
  • Страх - не-страх погледнах през стъклото и видях нещо прекрасно
    Поздрав!!
  • Да видят как света се ражда

    от двама между четири стени.

    !!!
    Поздрав!
  • Благодаря ви за усмивките, които раждате в мен.
    Усмихвам ви се с тях

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...