страховете
Студено е до теб сега,
не те усещам, не така.
Желаеш ме, виждам го в погледа,
но страх те е, усещам го в допира.
Искам да си тръгна, а оставам,
боли ме, но продължавам.
Какво доказвам, пред кого и защо?
Ти не знаеш, аз също...
А можех да си тръгна, тогава ти не ме остави,
сега е вече късно, сега аз не ще те пусна.
Оплитаме история от болка, радост и страхове,
за да бъдеме все пак в нашите светове.
Много ни коства, много сълзи,
много ни дава, и много тежи.
Тази игра, тази любов непризната,
тази убийствена игра на съдбата.
Теб те е страх, но как не разбра,
любовта е нашта опора, закрила,
тя е от сърцата ни две сътворена
и в смисъла тленен дарена,
чрез нея да счупим оковите тежки,
на страховете наши, човешки!!!
© Ивелина All rights reserved.
