Странникът с колелото
Познавате ли странника със колелото
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа
заслушан във на вятъра гласа.
И колко други песни недописа,
броейки в ритъм падането на дъжда.
Та този странник... харесваше ми някак
с разчорлената винаги коса,
със молива, стърчащ му зад ухото,
свирукащ Паганини със уста.
Подкарал сутрин рано колелото
като онзи селянин във филма стар,
отпрашваше към нивите извън селото.
Кой ли беше му пък там другар?
Навярно вятъра със песните си тихи.
Навярно облаците, мек памук.
Или дъжда, внезапно бликнал от сълзите
на ангели, каквито няма тук.
А може и да няма си приятел.
Нали затуй е винаги в полето сам.
Надбягват се годините му с вятъра.
Как искам любовта си да му дам.
© Галя Кутулева All rights reserved.
. Няма го. Само някъде във вселените мои съществува...
