Feb 28, 2010, 11:54 AM

Страст

  Poetry » Love
526 0 0

Страст неукротима, моя,

неудържима ти бушуваш,

пленена, така жестоко,

от обвивка несломима.

 

За свобода имаш ти

жажда неутолима, неизмерима

и, в стремежа си към нея,

вихър пораждаш ти -

вихър от плам,

емоции неудържими.

 

Затворена в жестокия затвор,

затвора на тялото мое,

затвора на човешкия живот.

 

Но несломима си ти,

в твоя стремеж витален,

в него ти ставаш владетел,

владетел на своя затвор телесен.

 

Той ограничава те - да.

Но вече не той теб подчинява,

а ти него напътстваш

и ставаш над него всевластна.

 

                                        

 

                                            Н.И.К.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НИКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...