Стрелата на Купидон, част II
Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно
и, гъвкава, отронвам гневен стон.
Сведи очи, фатално е… и взривно
Коварно… като шип на скорпион
Ужилването ще е тежка ласка –
момент без грим… от нежност болен миг.
Целувката ми ще е много кратка.
Надежда ще остави, язва… вик.
Тогава яростта ти ще възкръсне
и адски ще прилича на любов.
Като вълче цвете ще разцъфне…
Вдигни очи, моли се за живот.
Отказваш ли?! Мъжът у теб вилнее
Страстта трепти на острия ми връх
Едно небе в очите ти беснее…
Дойде ли времето да станеш вълк,
когато звярът в теб не е мишена
и всяка битка изход е от мрак…
… омраза и любов! – каква дилема!
Еднакво силни, но с обратен знак.
Жени Иванова
Стихотворението е в резултат на снимка на кадър от филма "Хобит",
изобразяваща Тауриел с лък в ръка.
© Jasmin All rights reserved.
