Sep 10, 2008, 7:12 PM

Стреляй... ако изпревариш зелените ми очи 

  Poetry » Other
2339 0 32
 

                                       След прочита на

                                                      "Това по бузата не е сълза..."

                                                          Довереница (Дочка)

Уволних всички цветове

на дъгата...

Оставих само зеленото,

тревисто-водорасловото

на очите ми

(да стреля, когато

се появят нощните

прилепи).

Беше ми приготвила четири ката

въжета

и няколко клона,

Смъртчице моя...

Но разбра, че мразя да ме бесят

по съмнало.

Пак се целиш.

Четири куршума,  дум-дум -

да се размие сивият цвят

на белите ми надежди.

Няма искреност, Смъртчице.

Моят свят е на

Лудата... 

Не разбра ли?

Много животи  имам.

Черно-бял филм -

всеки,

затворен в решетка

и беззъба усмивка...

Наполеон,

Елизабет Втора,

Шекспир

и Отело...

Дездемона умря.

Изпуснах я,

(Преди да дойде Оня с бялото и...

поредното хапче).

Гледам живота си кален,

натикан под ноктите,

и

спирам да говоря,

да крещя,

да викам,

да плюя душата си.

Млъквам и започвам

да пиша.

Нижа размисли,

фантазии някакви...

И мечти пренареждам.

Всички си мислят, че съм поет.

Боже, как ми се радват

враговете.

Аплодират ме.

Махат ми с бяла кърпичка

всички  решетки.

Приятелите ме плюят

(за тях -  идиот съм)

и... ме забравят.

А аз умирам, след като видя

бялото.

Утре пак...

ще се преродя, Смъртчице.

Първо ще пусна черните

прилепи -

на разузнаване.

Не ме чакай в засада!

Или пък, ако  изпревариш

зелените ми очи...

Гледай да е -

преди нощното хапче.

Преди да съм започнала,

Смъртчице

Да пиша

прощалното си писмо

... До мене.

 

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз не мога да не се върна тук - магия е...
    И наистина е с най-дълбоко, най-раздиращо чувство написано,
    като огледало, което показва кривдата на живота...
    Поздравления още веднъж, Веси мила!!!
  • Аз си ги обичам всичките,Танич...но това ...много
  • Знаеш ли колко пъти се връщам да го прочета този стих....
  • Присъединавам се към всички, които те аплодират! Чета те!
  • Благодаря ти,Маги!
    Не знам дали е най-хубавото,но най-искреното съм сигурна,че е!
    Благодаря и на останалите!
    Обичам ви!
  • пак съм тук...и ще се връщам още...
    Веси...
    това е едно от най-хубавите стихотворения в сайта...
  • Този стих не мога да...Веси,много си Голяма!!!Жестоко откровение!Прегръщам те с много обич!
  • Ако не бъдем душа дали да се раждаме...
    Все някога ще прегърна тези прекрасни, зелени очи!
    Веси, с обич!
  • Когато бързам и съм развълнувана...пиша грозно
    Особено когато давам автографи
    Но някога...към писмото ще прибавя,едно красиво детенце
    на Минолта,че ми е слабост милата
  • Благодаря на всички,които са ме посетили и днес!
  • "Четири куршума, дум-дум -

    да се размие сивият цвят

    на белите ми надежди."
    Трудно се коментира...
    !!!
  • "(Преди да дойде Оня с бялото и...
    поредното хапче)."

    Давиш!!!
    Нека! Така се ражда...

    !!!*

  • Нали се сещаш, Смъртчице, че устните мълчат... преди да започнат да пишат пръстите?!?


    Някога...

  • И на мен ми се иска да кажа нещо,но....,ОСТАВАМ БЕЗДУМНА-коментара е излишен!!! Аплодисменти, защото не намирам по-силни думи , за да изразя възхитата от стиха ти! Поздрав,Веси!
  • Благодаря ви!
    Радвам се,че бяхте тук!
  • ах...
    та тя е мъж,преоблечен като жена
    и все си клати шапката насам натам

    страхотно стихо
  • Няма да те коментирам. Не мога. Засядат ми думите...

    Убиец си!
  • Ех, Веска.....
  • изключителна поезия!
  • "Четири куршума, дум-дум -

    да се размие сивият цвят

    на белите ми надежди.

    Няма искреност, Смъртчице.

    Моят свят е на

    Лудата... "

    ...И моят...
    Но ако мога да избирам
    очите ти са по-добри куршуми.
    И са зелени, бързи като думи...

  • Твоите стихове дълбаят душата!
    С обич!
  • Насртџхнах!
  • Без думи...
  • ГОЛЯМА СИ, ВЕСИ!!!
  • Ти умееш да усещаш болката, защото си я виждала много пъти в очите, защото имаш човещина!
    Поздрав за стиха!
  • Е-е-е-е,уби ме.......!
    Страхотно-о-о-о!!!
  • Мълча си, само ще ти кажа, че ще се върна отново...може би заради зеленото в очите!
  • Боже...мили...
  • Бях тук!
    Мълча...!
  • "Преди да съм започнала,
    Смъртчице
    Да пиша
    прощалното си писмо
    ...До мене."

    Какво да ти кажа... Четох и двете творби... И нямам думи.
    Стихът ми хареса, много. Въпреки жестоката реалност и болката в него...
    Поздравявам те!
  • !!!
    Веси, ти как би коментирала подобен стих?
    Аз не мога! Повярвай ми!
    Боже, как ти се радвам!
    И съм твой приятел!
    Прегръщам те!
  • Страхотно!
Random works
: ??:??