Стръкче обич

Poetry » Philosophical

952 0 12

В космическия век,

затрупана от информация,

уверена и обезверена,

заплашена от ядрен взрив,

неискреност,

студенина

и жажда

да галя малката ръка

на своя син,

в космическия век

е паднал пъпът ми,

за да покълне стръкче обич.

1986 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

Благодаря, Руми! А дъщеря ти е станала Човек и то - с широка душа.
Приятен ден!

2010-11-17T09:56:16+02:00
Eia (Росица Танчева)

Маргарита и Иван, благодаря ви!

2010-11-17T07:14:47+02:00
rudin (Иван Христов)

От тогава до днес светът не се е променил към по-доброто. Може би ние, с такива стихове, ще направим това! Бъди!

2010-11-17T01:24:11+02:00
враната (Маргарита Василева)

Великата обич...човешката...

2010-11-16T21:01:52+02:00
Eia (Росица Танчева)

Плами, Николина, Стефка, Веска, Любомир, Искра, Евелина и Татяна,
благодаря ви! Евелина, права си - написах това стихотворение няколко месеца след Чернобилската авария през 1986 година, помъдряла някак много рано...

2010-11-16T20:40:39+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0