Студено
2.1K
0
35
Студено е, а искам да се стопля.
Ела при мен, протягам ти ръка.
Сърцето ми, в конвулсии от вопли,
потупва във забрава, но... едва.
Усещам те и колко те желая!
Докосвам топлината на нощта.
И тръпна, в плен на лунната омая,
изричам те с нечувани слова.
Студено е, а искам да се стопля.
Усещам капки, лазещи по мен.
Дъждът ме гали, устните докосва.
Изливам се със него ден след ден.
И тръпнеща, със всяка своя мисъл
за сбогом търся... твоите очи -
загрижени и топли да ги видя.
Прошепна само: „Нещо облечи".
© Кремена Стоева All rights reserved.
