Feb 13, 2007, 2:28 PM

Студено 

  Poetry » Love
1805 0 35

Студено е, а искам да се стопля.

Ела при мен, протягам ти ръка.

Сърцето ми, в конвулсии от вопли,

потупва във забрава, но... едва.

Усещам те и колко те желая!

Докосвам топлината на нощта.

И тръпна, в плен на  лунната омая,

изричам те с нечувани слова.

Студено е, а искам да се стопля.

Усещам капки, лазещи по мен.

Дъждът ме гали, устните докосва.

Изливам се със него ден след ден.

И тръпнеща, със всяка своя мисъл

за сбогом търся...  твоите очи -

загрижени  и топли да ги видя.

Прошепна само: „Нещо облечи".

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??