Стъклен пламък
От плажа пясъка изгребах с длани,
а огъня запали ти.
И в пясъка и огъня събрани
втъкахме общите мечти.
Човешки дъх приплетохме накрая
и ето че във пламъка суров
роди се с призрачна омая
прозрачно стъклена любов.
© Любка Славова All rights reserved.
Прелестен стих!
Много, много ми хареса!