СТЪПКИ ПОД ДЪГАТА
Радостта от
тихите ни стъпки
под дъгата
увенчава чувство тръпно.
И блестят… листата,
откроени в жива пролет -
звучна, златна, дивна.
И очаквам благодат -
в свята утрин лятна,
тук дори морето
след мен не заспива.
Сънен гларус –
шумен крясък
смътно дочувам,
към небето,
в нежен полет дъгата отива…
а вълните, с нежен блясък
с... мен се сбогуват.
Есен цветна, пъстроока -
трапеза богата.
Спирам до потока
и… капят листата.
Зима снежна, огън буен
в камина догаря
път сърдечен-дълговечен,
обич безбрежна в дъгата изгаря.
04.10.2007г.
тихите ни стъпки
под дъгата
увенчава чувство тръпно.
И блестят… листата,
откроени в жива пролет -
звучна, златна, дивна.
И очаквам благодат -
в свята утрин лятна,
тук дори морето
след мен не заспива.
Сънен гларус –
шумен крясък
смътно дочувам,
към небето,
в нежен полет дъгата отива…
а вълните, с нежен блясък
с... мен се сбогуват.
Есен цветна, пъстроока -
трапеза богата.
Спирам до потока
и… капят листата.
Зима снежна, огън буен
в камина догаря
път сърдечен-дълговечен,
обич безбрежна в дъгата изгаря.
04.10.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
