Стъпки в снега
Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани
делят подхвърлена коричка хляб.
Цвърчат… И те ли като нас се карат,
когато са подгонени от глад?
По запотеното стъкло надолу пъплят
замръзналите есенни сълзи.
В кристали ги превръщат, мръкне ли,
под лампите с неоновите светлини.
Безлюдни улиците стихват, а дъжда,
от вятъра със леден дъх целунат,
постила снежнобяла пелена.
Красиво е! Снежинките танцуват!
Живота си танцува с тях Човекът.
Щом стъпките научи, оставя ги в снега.
Преодолял последната си преспа,
дали ще се стопи човешката следа?
© Даниела Виткова All rights reserved.
