Не бързай да казваш,
че всичко е грях,
което все още държи ни.
На скорост пораснах,
но малко се смях,
и още в устата горчи ми.
Недей ме забравя,
не ме и помнù,
обичай ме колкото можеш.
Че хубост насила
не става, нали,
а можеш и точка да сложиш.
Какво си ми дал
и какво- още не,
с везните не ще го премеря.
Щом спира дъждът,
а копнежът ми- не,
друг облак дано му намеря.
© Светличка All rights reserved.