Jul 24, 2008, 10:59 AM

Сутрешна изповед

Poetry » Other

1.2K 0 20

С настъпващото утро,
в удавени надежди,
отново съм
роден като в кафез.
Закърпеното счупено
се спраска. Неизбежно.
Безпомощно,
болезнено...
В абсцес.

Затихващите вери,
мутирали безбожно,
във трупове
на мразени светци,
подтикват мародерски
да грабим до нищожно.
Безскрупулни,
доказани крадци.

Потъващите котви,
покълващи във жажда,
застиват.
Като дъх преди сълза.
Секунда... даже стотни…
И гърлените сажди
избухват
във пожари от тъга.

В настъпеното утре
самотен се събуждам,
с разкъсано от
белези сърце.
Изкъртеното вътре,
наронено от нужди,
започва като
болка… да расте.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

LISA (Мариана)

Изкъртеното вътре,
наронено от нужди,
започва като
болка… да расте.

Няма да го коментирам ,то е казано...който може га разбира! Поздрав!

2009-07-15T15:17:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

За малко да пропусна...
Но се радвам, че го прочетох!
Тома*!

2008-09-22T00:07:37+03:00
Човек (Анна Станоева)

Много добре, повече няма да ти кажа, че ще ти порасне носът

2008-08-26T01:03:35+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Тъга?!
Гняв!
При това доста изтънчен, като гледам прецизността на ритмиката...
Позволих си едно издевателство над стиха ти . Копирах го и направих всеки кулет с по 6 реда. Нещо като когато си правиш коктейл, но ти сам си избираш точното съотношение на алкохолите
Ако искаш ще ти го метна на кю-то.

2008-08-10T13:41:18+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Хубаво, ама направо ме смразяваш. Нещо светло няма ли някъде? Така ли усещаш живота си? Не ти завиждам!

2008-08-09T17:35:54+03:00