Jul 24, 2008, 10:59 AM

Сутрешна изповед 

  Poetry » Other
993 0 20
С настъпващото утро,
в удавени надежди,
отново съм
роден като в кафез.
Закърпеното счупено
се спраска. Неизбежно.
Безпомощно,
болезнено...
В абсцес.  

Затихващите вери,
мутирали безбожно,
във трупове
на мразени светци,
подтикват мародерски
да грабим до нищожно.
Безскрупулни,
доказани крадци.

Потъващите котви,
покълващи във жажда,
застиват.
Като дъх преди сълза.
Секунда... даже стотни…
И гърлените сажди
избухват
във пожари от тъга.

В настъпеното утре
самотен се събуждам,
с разкъсано от
белези сърце.
Изкъртеното вътре,
наронено от нужди,
започва като
болка… да расте.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изкъртеното вътре,
    наронено от нужди,
    започва като
    болка… да расте.

    Няма да го коментирам ,то е казано...който може га разбира! Поздрав!
  • За малко да пропусна...
    Но се радвам, че го прочетох!
    Тома*!
  • Много добре, повече няма да ти кажа, че ще ти порасне носът
  • Тъга?!
    Гняв!
    При това доста изтънчен, като гледам прецизността на ритмиката...
    Позволих си едно издевателство над стиха ти . Копирах го и направих всеки кулет с по 6 реда. Нещо като когато си правиш коктейл, но ти сам си избираш точното съотношение на алкохолите
    Ако искаш ще ти го метна на кю-то.
  • Хубаво, ама направо ме смразяваш. Нещо светло няма ли някъде? Така ли усещаш живота си? Не ти завиждам!
  • Мнооого силно!!!Страхотни попадения!!!Много,много ми хареса!!!Поздрави!
  • истинско качество!!!!!!
  • Благодаря на всички, намерили време да ми четат нещата сред тоя панаир на суетата, в който се е превърнал сайта.
  • Както винаги безпощадно откровен!До болка!Поздравления, Тома!
  • Само умните хора си дават сметка за всичко. Но се рушат.Блажени са низшите духом...
  • след такава изповед няма нужда от опрощение
  • След дневния бунт на кръвта се питам...ще има ли вечерна изповед?
    Браво ти!
  • Да - сила си!!!
  • Е , Тома!
    Какво да кажа ... градирах в думите ти
    от болка до ликуване
    и обратно...

    СМАЗА МЕ!!!
  • Ооооо, я какво имало тук! Едно страхотно стихче! Много е хубаво!
  • Боли...
    Аплодисменти!!!
  • страшно хубаво...
    болка си...
  • Жестоко откровение!Пожелавам ти всичката обич на света!!!
  • "Изкъртеното вътре,
    наронено от нужди,
    започва като
    болка… да расте."

    Ох, ако знаеш само как расте...!
  • !!!Да!!!
Random works
: ??:??