Докато ти спеше
Не искам тази вечер да заспивам...
А ти ще тръгнеш утре сутринта.
Кръжат във мрака мислите обречени
и плашат ме в тъгата на нощта.
И мисля за онези километри,
които ще се зъбят помежду ни,
отвели те в далечния ти делник,
далеч от моите сънища безлунни.
И как не мога просто да забравя,
че теб те има, или че те искам...
Че пак ще си далечен до забрава,
а близо във проклетите ми мисли.
Че пак ще се опитвам да съм цяла,
да мога да работя и да дишам...
И нощем ще копнея да сме двамата,
а после в мрака тихо ще ти пиша.
А ти лежиш до мен, съвсем притихнал
и все така не знам какво да правя.
Прегръщам те с очи, докато тихо
в прозореца ни слънцето изгрява.
© Мариета Караджова All rights reserved.
