Свещ
В сърцето ми отдавна има свещ,
много дълго време огън не видяла…
Ще се намери ли някой с въглена горещ
да я запали, със светлината си бяла?
Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал,
дори той не помни кога буйно е горял…
Предсърдията и камерите са обвити
от мраз и лед, от черна лепкава печал.
Ела при мене и донеси ти пламък,
докосни свещта изсъхнала, студена.
Не ме е страх, запали я от двете й страни!
Може да боли - дори сигурно ще стена…
Но сладката болка, че съм жив и обичам
ще дойде вероятно от селенията на рая…
И нека свещта докрай, до атом се стопи
от огъня на любовта - най-сладката омая!
07.10.2022 г.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
