Светци си има Бог
Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни.
Забили нос дълбоко, в екзистентното,
велики сме в житейското премятане,
сърцето ли? Родено е латентно то.
Загубили искрицата - сакралната,
но имаме си Бог - за извинение.
И без душа плътта живее - жалното,
не чува на душата песнопение.
Кога ли ще ни писне, от гурутата,
или по нашенски - от проповядващи?
Да млъкнат, за да чуем и нечутото!
Светци си има Бог, но няма вярващи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
