СВЕТЛИ МИСЛИ В МРАЧЕН ДЕН
От мене – знам – че не зависи.
Не ми е длъжен този свят.
Дали е зъл, или е хрисим –
не прави бедния богат.
Вървя си – охлювче по хълма,
подпиращо с рогца деня.
Все някога ще ме прегърне,
смирена, майката земя.
Не гоня име, нито слава.
Прашинка е във вечността,
каквото подир мен остава.
И всяко зло се надделява,
подходиш ли със доброта,
кураж и обич ако даваш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
