Mar 2, 2021, 8:15 PM

Светлина в тъмата

  Poetry » Other
878 0 0

Търсеха топлата, туптяща стряха.

Искрящи, плахи взираха се в мрака...

Слаби в студените отливи спяха.

Чакащи, утрешния драконов крясък...

 

Денем преливат с хладен отблясък.

Крилата слънчеви, огнено бягат

по бреговете - облачен пясък,

 

с безмълвен, жежък отплясък.

 

Летят, сребристи изгряват

в САМоразпалил се пламък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...