Светлите думи
Със перца
на политнали птици
в миг бездумен
от нежен трептих
по клепачите
тихо полягват
недописани думи
във стих.
И рисуват
пътеки от стъпки,
светлосенките
с плаващи пръсти,
и със тънките нишки
на утрото
засияват
зад сини мъгли.
По извивката тънка
на здрача.
Със рисунък
от крехки мечти,
Там, зад времето
спи хоризонта,
и сънува
със мойте очи.
Полъх топъл
вратите разтваря,
и със шепот
от слънчеви струи,
зазорява денят,
и изгряват
от сърцето ми,
светлите думи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
