Мартенско слънце студа ни съблича,
после с лъчи ни прегръща,
пролет бълбука и пее – момиче
в грейнала, цъфнала къща.
Свири южнякът – снажен и мощен,
нежните пъпки разпуква,
китни минути дъхтят денонощно,
времето слънчево хуква,
сладост събира от медени пити
чиста любов от потока,
пролет пристъпва – щастлива и сита,
светло зелена посока.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
