Съжалявам, аз нямам тъй сини очи.
Не парадирам с косата си руса.
През лятото не нося сандали с шал.
По-скоро бих ходила боса.
Съжалявам, чистачки не ме впечатляват,
не съм толкоз ‘höflich und nett’*.
А златисти обувки - Dolce&Gabbana
не са мой пръв приоритет.
Съжалявам, до вкъщи няма галерии
с творби на Рубенс, Дюрер, Рембранд...
А хотелът, в който ще спя тази вечер,
не е чак толкова „Grand”.
Съжалявам, музеи у нас също няма!
Но вашите антики са на тъй светъл фон.
Огледаш се малко, наляво-надясно...
Ах, колко изискан старчески дом!
Съжалявам, аз пуша само скъпи цигари.
Вашите не струват и цент.
И ако запаля една с кафето,
няма смисъл да ми правиш проблем.
Съжалявам, аз уиски не пия без лед,
а с кола е „леко” противно.
На шнапса му викам проста ракия,
а в нея не виждам нищичко дивно.
Не съм пила и бира с череши,
нито пък кола с мед.
Но няма проблеми. Пийте спокойно!
Нека подслаждат живота ви лек.
А после охранени, честити, засмени,
ще влезете в някой бутик.
От цветните стоки така заслепени
не ще ви прищракне дори и за миг....
Че някъде там, насред Praga StraBe*,
човечец все моли за няколко цента,
но вие виждате само табелата светла:
„Намаление десет процента.”
Аз съжалявам, че сме толкоз различни,
сякаш живеете на друга земя.
Но не съжалявам, че не съм като вас.
Това мога само да кажа сега.
*учтив и мил
*търговската улица в Дрезден© Мила Атанасова All rights reserved.