Светулка в прегоряла угар
СВЕТУЛКА В ПРЕГОРЯЛА УГАР
Не ми е спретван прощъпулник.
(Не знам защо не е направен.)
Но рой смарагдови светулки
пламтели в нощната дъбрава,
щом крачки първи съм броила
в света враждебен – като коте,
сред мрак, пленен от стиска свила,
пресукана със звезден троскот.
Те подариха ми светилник,
тъмата с който да преброждам –
в мъглата или в дни усилни
духа ми зло да не тревожи
и с любопитство ненаситно
да слизам в неизбродни бездни,
да бъда брат на всеки скитник,
да щъкам с обич до последно.
Сълзица зрее ли в окото,
да спра, преди да се отрони,
Да не допускам гняв в живота –
защото е товар огромен.
Аз само моля да опиташ –
вързоп за опело ли струпам,
да ми търкулнеш проста пита –
пред Господа да я разчупя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
