Sep 10, 2021, 11:39 AM

Светът е савана

  Poetry » Other
490 1 5

Защитната прегръдка на дола,

 приютила бе лъвица с малко,

 напрегнатата нощ до сутринта,

остави майката самотна, жалко!

 

Беше се прокраднала хиена,

необичаен вик и живот угасва,

коварството е като емблема,

то се носи, чак до срастване.

 

В подмолните листа на светло,

малко птиче чурулика жално,

на мама лепнали са  етикета

крадец била, с крадеца заедно.

 

Щом настъпи неразбиране,

за управлението на  тази сган,

доносите  бързо се  намират

под въздействие  на боздуган!

 

Хипопотамите, има ги и днес

солидно окопали се  в калта,

макар и за чужди интереси

те пак проливат  си кръвта!

 

Светът е савана, знам го,

зверовете, от векове са тук,

докато взаимно се изяждат

ще живеем ние, дори на пук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сенилга, благодаря ти, са хубавия коментар!
  • Отлично!
    Мамонты мои, вы Хде?
  • Чудесен коментар, Младен, пак ме зарадва. Благодаря!
  • Намерила си възможно най-образното сравнение, Миночка!
    Наистина светът е савана, в която дебнат много хиени.
    Човек може да се спаси от тракащите им като картечници челюсти
    единствено по божие благоволение.

    "Светът е савана, знам го,
    зверовете, от векове са тук,
    докато взаимно се изяждат
    ще живеем ние, дори на пук!"
  • Младен, благодаря, че прочете и постави стихът в любими!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...