10.09.2021 г., 11:39

Светът е савана

491 1 5

Защитната прегръдка на дола,

 приютила бе лъвица с малко,

 напрегнатата нощ до сутринта,

остави майката самотна, жалко!

 

Беше се прокраднала хиена,

необичаен вик и живот угасва,

коварството е като емблема,

то се носи, чак до срастване.

 

В подмолните листа на светло,

малко птиче чурулика жално,

на мама лепнали са  етикета

крадец била, с крадеца заедно.

 

Щом настъпи неразбиране,

за управлението на  тази сган,

доносите  бързо се  намират

под въздействие  на боздуган!

 

Хипопотамите, има ги и днес

солидно окопали се  в калта,

макар и за чужди интереси

те пак проливат  си кръвта!

 

Светът е савана, знам го,

зверовете, от векове са тук,

докато взаимно се изяждат

ще живеем ние, дори на пук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сенилга, благодаря ти, са хубавия коментар!
  • Отлично!
    Мамонты мои, вы Хде?
  • Чудесен коментар, Младен, пак ме зарадва. Благодаря!
  • Намерила си възможно най-образното сравнение, Миночка!
    Наистина светът е савана, в която дебнат много хиени.
    Човек може да се спаси от тракащите им като картечници челюсти
    единствено по божие благоволение.

    "Светът е савана, знам го,
    зверовете, от векове са тук,
    докато взаимно се изяждат
    ще живеем ние, дори на пук!"
  • Младен, благодаря, че прочете и постави стихът в любими!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...